Носителката на "Златната палма" от кинофестивала в Кан Жустин Трие е родена през 1978 г. и завършва Националното училище за изящни изкуства в Париж. Споделя, че в семейството й бащата почти не е присъствал, а майка й е имала сложен живот, трябвало е да съчетава работата с отглеждането на три деца, две от които не са били нейни биологични. 

Първоначално Трие искала да е художник, но после изоставила тази кариера и се посветила на правенето на видеа и на видеомонтажа. През 2007 г. тя заснема първия си филм, озаглавен "На място". Това е късометражна продукция, граничеща с видеото, посветена на студентските бунтове срещу договора за първо назначение. В продукцията си тя задава въпроса за мястото на индивида в групата.
 
Заинтересувана от големите социални движения, Трие продължава  да се занимава през следващите години с документални и късометражни продукции.

През 2013 г. тя прави дебют с пълнометражна лента. Продукцията се нарича "Битката за Солферино". Солферино е името на улицата в Париж, на която се намира централата на френските социалисти. По онова време те са една от водещите политически сили във Франция, излъчващи кандидати за президент, достигащи до втория тур на изборите. Продукцията разказва за журналистка в нощта на втория тур на президентските избори, опитваща се да съчетае професионалните ангажименти с отношенията си с бившия си партньор, появил се изневиделица за среща с децата им. Филмът получава номинация за френската филмова награда "Сезар" за дебютен пълнометражен филм.

Следва нова пълнометражна продукция, озаглавена "Виктория". За нея през 2016 г. Трие наема за главната роля актрисата Виржини Ефира. Тя се превъплъщава в персонажа на изнемогваща професионално и сантиментално адвокатка, опитваща се да съчетае голямо съдебно дело, в което е забъркан неин познат, с оглеждането на две деца, поверени на грижите на странна бавачка - бивш дилър, когото адвокатката е спасила. Продукцията е номинирана за пет френски кинонагради "Сезар", в това число и за най-добър филм и най-добра главна женска роля. Филмът затвърждава предпочитанията на Трие да изгражда сложни женски образи с трескав живот, опитващи се да съчетаят личното с професионалното. Продукцията е гледана от 700 000 зрители.

За следващия си филм "Сибил" през 2019 г. Трие отново избира за главната женска роля Виржини Ефира. Сценарият за филма Трие пише заедно с партньора си Артур Арари, като отново тук вниманието е насочено върху комплексен женски образ - психотерапевтката Сибил, която се връща към първата си страст - писането. И точно тук се появява нова пациентка Марго, която е актриса и която успява да омае до обсесия Сибил. Филмът попада в официалната селекция на кинофестивала в Кан преди четири години.

Сега с четвъртата си пълнометражна  продукция "Анатомия на едно падение", в която режисьорката отново се спира върху комплексен женски персонаж - този на германската писателка Сандра, обвинена в убийството на съпруга си, която се опитва да докаже невинността си в съда - Трие постигна заветната мечта да спечели "Златната палма" в Кан. Сценарият на филма отново е написан в тандем с партньора й. Процесът, който е в центъра на филма, се превръща в повод за дисекция на една семейна двойка, в която наяве излизат съотношенията на силите между партньорите, властта, неврозите и скритите пукнатини. Филмът освен темата за вината и невинността анализира и какво е семейната двойка. В тази двойка жената прави осъзнати избори в живота, тя е силна и свободна и това я прави подозрителна и същевременно трудна за разгадаване. Филмът се спира и върху съперничеството между съпрузите, когато единият е по-успешен от другия. Чрез продукцията режисьорката е искала сякаш да накара зрителя да проникне в мозъка на героинята, да се опита да разбере каква е тя като жена, майка, съпруга и творец, отбелязва Франс прес.

За кариерата си Трие казва, че организира така нещата, че да не се налага да жертва амбициите си заради личния си живот.

А за женските си персонажи режисьорката споделя: "Киното трябва да допринесе за феминистката социална революция. В продължение на много дълго време, когато гледах филми, си представях, че съм момче, идентифицирах се с мъжките роли, поради липсата на силни женски роли. Хората имат нужда от истории, разказани от жени. Но сме все още далеч от постигане на равнопоставеност в тази насока".

Още от началото на тазгодишното издание  на фестивала в Кан организаторите не допускаха прояви на протест да помрачат празника на киното. Но социалната ангажираност и социалното движение се появиха образно казано на церемонията по награждаване на лауреатите на фестивала, където основната победителка Трие не спести острите си критики по адрес на френските власти. Тя разкритикува правителството, че при отпускане на помощите за киното се води от принципа на рентабилността, което е в ущърб на независимото кино и в полза на големите продукции. Трие обвини управляващите, че се опитват да прекършат изключителността на френската култура, без която изключителност френската култура нямаше да е тук сега. Трие засегна и темата за протестите срещу пенсионната реформа и каза, че правителството е отрекло по един шокиращ начин това протестно движение. Тук тя заговори за схема на доминиращата власт, която става все по-самоуверена.

В отговор на тези критики френската министърка на културата Рима Абдул Малак каза, че е била потресена от такова несправедливо изказване и че филмът на Трие е нямало да види бял свят, ако не е бил френският модел на финансиране за киното, позволяващ  едно уникално в света многообразие.