Джаксън Полък капсулира в работата си амбициите на американския културен контекст след Втората световна война, казва Лъчезар Бояджиев

„Джаксън Полък е фигура, която е сходна с други митологизирани фигури в изкуството на 20 и началото на 21 век. Автори, които някак успяват да капсулират в своята работа и в своя живот въжделенията, клишетата, в много отношения, и амбициите на цял един културен контекст. И в случая с Джаксън Полък, това е американският контекст след Втората световна война“. Това разказа художникът и изкуствовед Лъчезар Бояджиев за американския артист, който се предполага, че е автор на иззетата при акция на ГДБОП картина у нас.

По думите му мястото на Джаксън Полък в американския художествен контекст може да бъде сравнено с това на Владимир Димитров-Майстора в българския контекст, но умножено по 50-те щати на САЩ. 

Лъчезар Бояджиев посочи, че Полък е минал през школуване при Томас Харт Бентън – един от т.нар. „регионалисти“ от 30-те години в Америка. Той свързва динамиката на живописното поведение върху платното с живописта с пясък на индианците от племето навахо.

„В Ню Йорк, поддържан от своите колеги, други абстрактни експресионисти като Уилям де Кунинг, Барнет Нюман, Марк Ротко и т.н., в края на 40-те години той развива един стил, който става основата за това, което след Втората световна война считаме за преместване на столицата на модерното изкуство от Париж в Ню Йорк“, коментира Бояджиев.

Според него това преместване е въз основата на амбициите на изкуството, размерите на платната и тоталната въвлеченост на художника в работата му. Освен това се премества цялата парадигма на съвременното изкуство - то променя света мистично, а не като някакъв вид революционна дейност в реалната среда. „В този смисъл Джаксън Полък е нещо като шаман. Джаксън Полък е парадигмалният художник на втората част на 20 век“, допълни Лъчезар Бояджиев.

Българският художник и изкуствовед разказа, че картина на американския артист е вече представяна у нас. Произведение на Джаксън Полък е било част от изложбата „Художникът на работа в Америка“. Експозицията е от 1979 г. и е била показана в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка 6“ в София.

Лъчезар Бояджиев коментира и техниката на Джаксън Полък за изливане и капене на боя, за която се смята, че е предшественик на екшън пейнтинга.

„От този вид акции произлизат след това хепънингите, пърформансите… Това е вид действие с живописни средства“, разказа Бояджиев.

По думите му, за целта се използва индустриална боя, която се излива директно от тенекиените кутии върху платно, разположено на пода и неограничено от рамка.

„Живописната повърхност е един вид сцена. Сцена, върху която художникът или свещенодейства, или живописва според избора на зрителя“, каза още Бояджиев.

Американският художник Джаксън Полък е един от водещите представители на абстрактния експресионизъм. Роден е на 28 януари 1912 г. в Коуди, щата Уайоминг, САЩ. През 1928 г. семейството се установява в Лос Анджелис , където Джаксън Полък се записва в гимназията за изобразителни изкуства. През есента на 1930 г. Полък напуска дома си и се премества в Ню Йорк , където се записва в Лигата на студентите по изкуства при художника Томас Харт Бентън . През 1936 г. Джаксън Полък усвоява техниката на боите, които активно използва в изкуството си от началото на 40-те години на 20 век. На една от експерименталните работилници, организирани от мексиканеца Давид Сикейрос в Манхатън, той за първи път използва течна боя, изливайки я върху платното.

Първата му картина е „Стенопис“. Тя е рисувана през 1943-1944 г. за Пеги Гугенхайм, негова любовница и колекционер. Картината е с размери от над 2,4 метра височина и близо 6 метра дължина и е ключова за кариерата на художника, който започва да заменя символичните форми с похватите на абстрактния експресионизъм. Най-известните му картини са от неговия т.нар. „капков период“ от 1947 г. до 1950 г. През 1947 г. Полък за първи път използва техника при рисуване чрез изливане върху платното или капкова техника, както той я нарича. 

За нанасяне на боята Джаксън Полък използвал твърди четки, пръчки и дори спринцовки. Художникът рисувал картините си на етапи, като редувал седмици на рисуване със седмици на съзерцание, преди да завърши платното. Резултатът от неговата работа бил огромни площи, покрити със сложни линейни модели, в които се сливат изображение и форма, завладяващи зрителите със своята мащабност и сложност. Техниката му за изливане и капене на боя е смятана за предшественик на екшън пейнтинга.

От края на 40-те и началото на 50-те години на 20-и век Джаксън Полък прави самостоятелни изложби в Ню Йорк почти всяка година, представяйки нови картини. Творбите му са представяни от Пеги Гугенхайм през 1947 г., от галерията на Бети Парсънс от 1947 г. до 1952 г. и накрая от Сидни Джанис галерия. Една от тях, наречена No.5, от 1948 г. държи световния рекорд за най-скъпа картина в продължение на 5 години, след като през 2006 г. е продадена за 140 млн. долара на търг от анонимен купувач. 

Последната си поредица от големи произведения художникът рисува през 1953 година, преплитайки аспекти от предишните му стилове и изображения. Въпреки че здравето му се влошава след 1953 г., Джаксън Полък създава картините „Бяла светлина“ (1954) и „Аромат“ (1955).

През целия си живот Джаксън Полък страда от алкохолизъм. На 11 август 1956 г. загива при автомобилна катастрофа, след като седнал зад волана след употреба на алкохол.