Френският спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ гостува в Народния театър през април

Френският визуално-поетичен спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ гостува на Народния театър „Иван Вазов“ на 5 и 6 април, съобщават организаторите.

„Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ е визуален театър, без текст. Автори са френският сценограф, режисьор и хореограф Орелиен Бори и на роденият в Сараево режисьор Младен Материч. 

В представлението участват Орелиен Бори, Харис ‘Хака’ Решич, Йелена Чович и Микаел Годбил. Композитор е Жоан Камбон, а дизайнът на осветлението е на Арно Вейрат. Автор на техническата концепция на декора е Пиер Декуивр, а в изграждането му участват Пиер Пайл , Жереми Санфурш и Оливие Жануто. Художник на спектакъла е Изадора Де Ратул, за реквизита отговаря Стефан Чипо-Дарде, а за костюмите - Мануела Агнесини.

Технически директор и ръководител на осветлението е Томас Дюпейрон, оператор-звук е Стефан Лей. Сценични ръководители са Микаел Годбил, Ярол Щубер-Понсо, а ръководител и мениджър на продукцията са съответно Флоранс Меурис и Клемент Сегиер-Фоше. Фотографи са Аглае Бори и Лоран Падиу.

 „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ е продукция на „Компания 111“ на Орелиен Бори. 

През 1994 г. 22-годишният тогава Орелиен Бори попада в театър „Гарон“ в Тулуза и гледа спектакъла на югославския режисьор Младен Материч „Небесата са далеч и земята също“, разказват от Народния театър. 25 години по-късно Бори тръгва по следите на своите спомени за спектакъла, повлиял така силно цялото му творчество, редом с които преоткрива и разбиранията си за театър. Той кани Младен Материч да извървят заедно този път, а резултатът е визуално-поетичното представление „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“.

Гостуването на спектакъла у нас се осъществява като партньорска инициатива на Народния театър „Иван Вазов“ и Френския институт в България.

Турнето се организира с подкрепата на Френския институт в Париж – IF Export, Френския институт в България и „Театроскоп“.

Орелиен Бори (р. 1972 г. в Колмар, Франция) e автор, режисьор и артистичен директор на „Компания 111“. През 1995 г. попада в творческото студио на център за цирково изкуство в Тулуза „Лидо“. В театър „Гарон“ пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч – театър „Тату“,  като актьор в спектакъла „Одисея“.

През 2000 г. Бори основава „Компания 111“ в Тулуза. Разработва своя отличителна, хибридна форма на физически театър, съчетаваща цирк, танц, визуални изкуства и музика. Спектаклите му гастролират по света. Международното признание идва с „План Б“ (2003  г., театър „Гарон“, Тулуза) и „Плюс-минус безкрайност“ (2005 г., театър „Види“, Лозана), създадена съвместно с нюйоркския режисьор Фил Солтаноф. Тези два проекта, заедно с “IJK” (2000 г., „Театър де ла Диг“, Тулуза), съставят неговата „Трилогия за пространството“, която включва представления, вдъхновени от основни геометрични понятия – първото е посветено на обема и пространството, а второто изследва равнината и перспективата. „От плюс до минус безкрайност” прави безкрайни четения на правата. 

През 2008 г. спектакълът „Плюс-минус безкрайност“ гостува и в България на второто издание на фестивала „Sofia Dance Week“. През 2009 г., отново в програмата на „Sofia Dance Week“, българската публика има възможност да гледа работа на Орелиен Бори - „Ерекция“, която той прави заедно с хореографа Пиер Ригал. 

През 2019 г. се ражда спектакълът „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“. За тази постановка той използва оригиналните декори от „Небесата са далеч и земята също“, създадени от театър „Тату“ и ги съчетава със своите спомени, създавайки нова творба. Орелиен Бори е главният актьор в спектакъла, а Младен Материч работи съвместно с него по концепцията и режисурата.

Младен Материч (роден през 1953 г. в Сараево, по това време Югославия) е театрален режисьор. Той създава своя театър „Тату“ в началото на 80-те години в Югославия и оттогава е автор и режисьор на всичките му продукции. От самото начало актьорите и съмишлениците на трупата са ангажирани с изследването и разработването на нов театрален език. Осъзнавайки, че същността на човешките отношения се крие отвъд измерението на думите и техните значения, трупата превръща действието в основен елемент на своя театрален език. 

Заедно с други членове на академията за сценични изкуства през 1984 г. Младен Материч основава нов театър - открита сцена „Обала“, на който е артистичен директор. Пространството възниква от нуждата на артистите да имат място за осъществяване на своите проекти, посветено на театъра, но в което киното и музиката също имат достойно присъствие. 

През 1992 г. компанията се премества в театър „Гарона“ в Тулуза. През 1993 г. създава „Празничният ден“ в сътрудничество с Есенния фестивал в Париж и Театър на Бастилията, а през 1995 г. – „Небесата са далеч и земята също“. 
Съвместният проект на Младен Материч и Петер Хандке “Pourquoi la cuisine?”, създаден през 2001 г., има успех и води до мащабно турне както във Франция, така и по света. / ГН