Операторът, режисьор и сценарист Радослав Спасов получава „Наградата на София“ на 27-ия „София филм фест“, съобщават от „Арт фест“.

През 2023 г. Спасов празнува своята 80-годишнина. „Наградата на София“, връчвана от Столичната община, е за принос към седмото изкуство. Плакетът е на Георги Чапкънов-Чапа, който тази година също празнува своя 80-и юбилей.

Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 година. След като завършва операторско майсторство във ВГИК, Москва (1971), започва да работи в Киноцентъра като асистент на Димо Коларов. През 70-те и 80-те години на изминалия век той е зад камерата и съавтор на филмите на едни от най-големите ни режисьори, шедьоври в историята на българското кино, сред които „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате“ и „А сега накъде“ на Рангел Вълчанов, „Изпит“, „Авантаж“ и „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, „Мъжки времена“ и „Вилна зона“ на Едуард Захариев, „Време разделно“ на Людмил Стайков, както и на документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева и Христо Явашев-Кристо.

„Славчо не обича да обсъжда изображението, казва за него Георги Дюлгеров в книгата си „Биография на моите филми”. Той се интересува от драматургията, от конфликта между героите. Затова е безценен по време на снимки. Знае на всяка сцена същината и прониква в актьорите, следи ги със свободното око из-зад визьора и реагира спонтанно, щом се появи искрена и неочаквана реакция. Често обръща камерата към актьор, който е извън обектива и не спазва предварителната репетиция“.

През 1993 година Радослав Спасов дебютира като режисьор със „Сирна неделя“. „Сред местните хора в Ковачевица имаше двама братя, единият пишеше стихове, а другият свиреше на хармоника, пееше. Семейната им история беше удивителна. В началото на 50-те без никакви обяснения изселили всички. Много години по-късно научили, че причината е съпругът на сестра им. Службите го вербували, за да го внедрят в отряд горяни от другата страна на границата ни с Гърция. За да му създадат алиби, като вражески елемент, обградили селото, но му оставили коридор, за да избяга. Горянската чета била разбита. За да го укрият, властите го пратили първо в затвор, после в Добруджа и накрая – в едно казанлъшко село. Обсеби ме емоционално тази история за издевателските похвати и пренебрежението към съдбата на обикновения човек при градежа на тоталитарната държава, а по-късно от нея се роди и „Сирна неделя“. Трудно беше, защото заснемането му съвпадна с Лукановата зима. Тотален дефицит. Помня, че трябваше да осигурим с големи усилия нафта за отопление на хотела в Гоце Делчев, за да настаним екипа. Дълга одисея беше, съвпадна и с голямата реформа на Киноцентъра“, казва Радослав Спасов пред вестник „Култура“.

Филмът е удостоен с втората по значимост награда на фестивала в Котбус, Германия, а за 100-годишнината на киното е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, където са показани творби от всички европейски страни.

За най-успешния си филм като режисьор - „Откраднати очи“, Радослав Спасов е отличен с наградата на публиката в Палич, Сърбия и Черна гора (2005), а на световната премиера на филма в конкурса в Москва Весела Казакова получава наградата „Сребърен св. Георги“ за най-добра женска роля.

„Идеята за филма се роди, когато през пролетта на 1989 година, времето на така наречената голяма екскурзия към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка… Тази картина не може да се забрави“, разказва Радослав Спасов. 

„След това чух историята на ученичка, която на един от първите протести е говорила за човешките права… Вече разработвах идеята, когато научих трагичната история на туркиня и войник. Попаднали в психиатрична болница, те се залюбват, но откриват, че детето е премазано от тежката машина, която същият войник е управлявал по време на селски бунт срещу преименуването. Разбрах, че историята е на Нери Терзиева, и си помислих, че е добре да я разкажа, затова предложих да работим заедно“, допълва режисьорът.

Следват филмите „Пеещите обувки“ (специалната награда на журито „Сребърен св. Георги“ на Московския фестивал, 2016) и „Живи комини (с три награди от кинофестивала „Златна роза“ през 2018).

„Търся отговор на различни въпроси, или по-точно ги задавам – какво става с нас сега, когато сме вече де юре европейци? Опитваме ли се да се съизмерим с различна ценностна система, губим ли нещо от своята в този процес на приобщаване към досега забраненото или чуждото? Впрочем всички филми, на които съм режисьор, изследват влиянието върху нашата духовност и морал на политически, етнически и социални катаклизми“, обобщава пред „АРТизанин” Радослав Спасов. 

/ДД