Основната заслуга за успеха на постановката "Коприна" е на режисьора Диана Добрева, която превръща невидими неща като безутешна мъка, непреставаща любов и саможертва, във видими. Това коментира драматургът Александър Секулов, част от екипа на Драматичен театър-Пловдив, създал първата българска постановка, включена в официалната селекция на най-голямото театрално събитие в света – Театралната Олимпиада. По думите му романът е труден за превръщане в спектакъл, защото е много малък, почти няма пряка реч в него и действието се развива многократно в два различни края на земята – Франция и Япония. 

Основният проблем в този спектакъл не е диалогът, както е при повечето постановки, тук въпросът е режисурата да открие този тон на събитията на сцената, който да отразява духа на книгата, разказа Секулов. Според него всеки от героите на Алесандро Барико в романа „Коприна“ всъщност преживява някакъв изключителен катаклизъм, но без неговите външни проявления. Всеки страда в някаква абсолютна тишина и животът му се обръща в абсолютна тишина, коментира драматургът. По думите му, за да се направи това нещо в театрално действие, се изискват „чудодейни режисьорски сили“. 

Според Секулов този спектакъл е различен в контекста на европейския театър. Освен с режисурата, това се постига чрез майсторската изработка на пространството, дело на сценографа  Мира Каланова, финия звук като мелодия на Петя Диманова и звуков дизайн на Явор Карагитлиев, и пищните и внушителни костюми на Марина Райчинова, отбеляза Секулов.

Като драматург най-големият проблем за Секулов е бил кой разказва тази история. След отхвърляне на много варианти на режисьора Диана Добрева й хрумва това да не е човек, а копринените буби. Те цял живот правят много тънка нишка, от която се изплита една необяснима красота, което в някаква степен прилича и на живота, отбеляза Секулов. За него трудността в драматургията на този роман идва и от това, че той е крайно нехарактерен за сцената. Липсва драматичен конфликт, чрез който героите да се сблъскват и всичко се случва в сърцата на хората, което прави спектакъла различен, коментира драматургът. Той, по думите му, прилича на театрална дзен медитация. Преживяваш в един свят, който е тих, в който почти невидимо се случват огромни неща и те нанасят огромни промени в живота на човека.

За да получи покана за Театралната Олимпиада, спектакълът е оценен от хора, които съпоставят доста различни театрални естетики и спектакли, коментира драматургът. По думите му самият факт, че са поканени, означава че постановката е различна от всичко, което се прави в света. 

„Коприна“ е втора част от големия проект „Пътуващият човек“, с който Пловдивският театър продължава изследването на Пътя на човека. Първото заглавие от това театрално пътуване е „Одисей“ – в програмата „Пловдив –Европейска столица на културата, 2019“. Спектакълът „Одисей" на Диана Добрева получи голямата награда на фестивала на античната драма във Велес,  Република Северна Македония. През миналата година „Коприна“ бе отличен с награди „Аскер“ за режисура, сценография и костюми, с награда „Икар“ за майсторско техническо изпълнение и с награда „Пловдив“ в раздел „Театър“. 

Фокусът на 10-ата Театрална Олимпиада, която ще се проведе от първи април до първи юни в различни градове в Унгария, ще бъде върху Имре Мадач, един от най-големите унгарски драматурзи, роден преди 200 години през 1823 г., чиято основна творба „Трагедията на човека" е шедьовър, сравним с „Фауст" на Гьоте, отбелязват организаторите.  Символът на Олимпиадата ще бъде библейски ковчег, чрез който се спасява човекът и неговите ценности. Постановката „Коприна“ ще бъде представена през месец май в театър „Чики Гергели“ в град Капошвар.

Театралната Олимпиада е създадена в Гърция през 1995 година от световни артисти като Теодорос Терзопулос, Тадаши Сузуки, Робърт Уилсън, Хайнер Мюлер, Нурия Есперт, Тони Харисън, Юрий Любимов, Антунес Фильо. Домакини на събитието досега са били Гърция, Япония, Русия, Турция, Южна Корея, Китай, Полша, Индия.