Гастролът на Софийската филхармония на сцената на Берлинската филхармония е едно от най-знаковите събития в областта на българско-германските културни връзки през последните години, каза Борислав Петранов, директор на Българския културен институт (БКИ) в Берлин. Той изказва своята благодарност на Министерството на културата на България за специалната финансова подкрепа на този проект и на Посолството на България в Германия за безценната помощ при организацията му.

През цялата 2022 година Българският културен институт (БКИ) в Берлин честваше 60 години от своето основаване, допълва Петранов. Културният институт е открит на 17 януари 1962 година в Източен Берлин. До 1989 година развива много активна дейност на територията на ГДР. Благодарение на него и до днес жители на източните германски провинции познават България и нейната богата култура.

По думите на Петранов много български творци са намерили място в музикалния, театралния и художествения живот на Германия. Много от тях са направили своите първи изяви именно на сцената на БКИ в Берлин. Благодарение на усилията на всички, отдали своят труд за института, той успя да се утвърди като един от много активно работещи в берлинския клъстър на европейската мрежа на националните културни институти ЕUNIC, допълва директорът. 

Както съобщи, на 12 декември, за първи път в своята история, Софийската филхармония ще гостува в голямата зала на Берлинската филхармония. Концертът е иницииран от БКИ в Берлин. 

Програмата включва Концерт за пиано и оркестър №3 от Панчо Владигеров и Симфония №4 "Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди. Солист ще бъде виртуозният български пианист Людмил Ангелов, а на диригентския пулт ще застане маестро Найден Тодоров.

КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР №3 ОТ ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

Името на Панчо Владигеров е известно далеч зад пределите на родината ни. Класик на българската музика, той е автор на значителен брой композиции в почти всички жанрове. Сред тях се открояват рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност), "Импровизация и токата", балетът "Легенда за езерото", операта "Цар Калоян" и редица други. Владигеров е автор на пет клавирни концерта и един концерт за цигулка и оркестър, както и Концертна фантазия за виолончело и оркестър. Почти всичките му произведения са издадени в България или чужбина. 

Сред клавирните концерти на Панчо Владигеров най-значителен и най-популярен е Третият, опус 31, в си бемол минор. Написан през 1936 година, той всъщност е най-съдържателната му творба от 30-те години на 20-и век, посочва критиката. По думите й в това произведение намира отражение най-хубавото от досегашните оркестрови творби и инструментални концерти на композитора - жизнерадостни светли чувства, виртуозен блясък, пищност на оркестровия колорит, а също така - темпераментна ритмика, логично развитие и ясна форма. 

Третият клавирен концерт на Панчо Владигеров е композиран специално за откриването на новата голяма концертна зала "България" в София на 9 октомври 1937 г. Изпълнен е от академичния оркестър с диригент Цанко Цанков, солист е композиторът.

СИМФОНИЯ №4 "ИТАЛИАНСКА" ОТ МЕНДЕЛСОН

Феликс Менделсон, чието пълно име е Якоб Лудвиг Феликс Менделсон-Бартолди, остава и до днес сред най-широко популярните композитори, с особена значимост за музикалната култура на Германия в епохата на ранния романтизъм. Композитор, диригент, пианист, педагог, общественик, той посвещава цялата си творческа активност на просветителски идеи. Създава първата немска консерватория в Лайпциг през 1843 г., ръководи знаменития "Гевандхаус оркестър", на него се дължи откриването и първото изпълнение на знаменития Бахов "Матеус пасион" след около 100 години забрава, с което започва фактическото "възраждане" на Бах за европейската култура.

През един слънчев октомврийски ден на 1830 година Менделсон заминава на пътешествие из Италия. Той прекарва там близо година, посещавайки Венеция и Рим, Неапол и остров Капри, Флоренция и Милано. Възхитен от видените величествени творения в областта на живописта и скулптурата и преди всичко - от италианската природа и бит.

В писмо до своите близки от 10 октомври 1830 г. композиторът описва страната така: "Италия се яви пред мен толкова ласкава, тиха, радушна, с такова царящо навсякъде доволство и веселие, че е направо невъзможно да се опише. Сините планини остават назад, слънцето свети жарко през листата на лозята, пътищата тичат през плодните градини; дърветата сякаш са завързани едно за друго с виещи се между тях растения, и ти се струва, че си си у дома, че всичко това отдавна ти е познато, а сега просто го преоткриваш. Ей Богу, в душата ми се ражда някакво умиротворение! Цялата страна е някак празнична и сякаш съм владетел-княз, който триумфиращо преминава през нея". 

Споменът за тази познато-непозната, ласкава и усмихната Италия, се запечатва трайно в паметта на Менделсон и много скоро намира своето творческо превъплъщение. Още по време на своето пътешествие, през 1831 година композиторът започва да пише симфония, която нарича "Италианска" и завършва две години по-късно - на 13 март 1833 година в Берлин, като отговор на получената от него покана от лондонското (днес кралско) филхармонично общество. Два месеца по-късно - на 13 май, творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия автор. Симфонията има огромен успех и заедно с популярността на Менделсон оказва силно влияние върху развитието на британската музика до края на столетието.

Композиторът обаче не е доволен от създаденото и през 1834 година преработва симфонията, като дори планира да напише алтернативни версии на втората, третата и четвъртата части. Той така и не публикува приживе партитурата на творбата и тя излиза от печат едва през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в САЩ, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е причината "Италианската" симфония днес да е известна като №4, макар практически това да е третата поред симфония на Менделсон, предшествана от "Реформационната" (днес №5, създадена през 1829 година, но издадена след "Италианската" и посветена на 300-годишнината от утвърждаването на лютеранството в Германия).

"Шотландската" симфония на композитора, която днес се води като  №3 в каталога му, е завършена и изпълнена през 1842 година. За своя Първа симфония композиторът смята създадената през 1825 година симфония в до мажор, макар че още 12-годишен пробва силите си в симфоничния жанр и след това за три години написва 13 симфонии за струнен оркестър.

/ДД